RegionBG

bg iconНачало » Новини » Тема Region.bg » Мелник - виното най-добро от години
Мелник - виното най-добро от години
27 Яну 2012 10:57:05    |    2264    |    Коментари: 0
pic

Данаил Алеков
Пред мен е най-малкият град в България – Мелник, известен с многобройните си изби и лозови масиви. Всяко семейство тук отглежда поне 1 дка лоза, а 6-7 от домакинствата обработват лозови масиви с повече от 50 дка. Това е основният поминък на населението и наближавайки града ще видите многобройните търговци на пътя, които са изложили туби с вино.
Българинът по традиция пие предимно наливно и домашно вино - над 90% от консумираното вино в България е именно такова. Истинското мелнишко вино обаче е бутиково – специална партида вино, в неголеми, дори малки количества, предназначена за ценители, а не за масова консумация. По-запознатите потребители в това отношение обаче знаят къде да се насочат, ако искат да опитат хубаво вино – в града има няколко големи изби, където се съхранява най-доброто мелнишко вино. Една от тях е избата на Димитър Манолев –Митко Шестака, която има 250-годишна история и е третата по големина в града. Неговият род е купил избата преди 120 години, а Митко е пето поколение винар. Неслучайно казват, че да отидеш в Мелник и да не посетиш избата на Шестака е като да отидеш в Рим и да не видиш папата. Прякорът му е наследствен – също като дядо си, Шестака има 6 пръста на лявата ръка. Посветил е живота си на виното и разделя хората в бранша на 3 групи: енолози, дегустатори и сомелиери, а самият той се определя като енолог.
Димитър Манолев отглежда общо около 60 дка лозови масиви – 45 дка на семейството и 15 дка на близки. През други години добива от всеки декар средно по 1т. грозде, но тази година е между 500 и 600 кг на декар заради сушата. „Това обаче повишава качеството на виното – тази година произвеждаме по-ароматно вино с по-голяма плътност”, казва Шестака по отношение на тазгодишната реколта, след което учтиво ни кани на дегустация в избата.
„Запазена марка” на Шестака е сухото червено вино и съвсем естествено е първо да ни поднесе чаша от него. Освен сухото червено вино, Манолев допълва асортимента си с полусухо червено, както и бяло вино, а през минали години е правил също и розé.
Когато подхващаме темата за цената обаче, Митко Шестака започва разпалено да говори за нелоялната конкуренция. „Как е възможно бутилка 750 мл. от производител да струва 5 лв., а литър от търговец-прекупвач на пътя на струва 3 лв.”, възмущава се винопроизводителя с 11 пръста. Уловката се крие в качеството - хубавите неща струват пари. Без да има набор от необходими дегустаторски умения, човек лесно може да усети разликата между виното на Шестака и наливното вино в 5-литровите туби. Въпреки това, масата от хора се осланят на поговорката ”Няма лошо вино, има лоши мезета”, заради което винените прекупвачи си докарват по-голяма чиста печалба.
Как става така, че прекупвачите печелят повече от производителите?
В Мелнишко, всяко едно домакинство отглежда лозови масиви и се регистрират в Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) като производители на вино. Ежегодно се подава декларация за произведените количества вино пред Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) от последната реколта. Когато се извърши проверка за произхода на виното на прекупвачите, те показват тези документи и няма как да се установи дали виното, което продават действително е от тяхната реколта. „Представете си на каква цена го купуват те, за да го продават толкова евтино и да са на печалба”, чуди се Манолев. Друг е въпроса, че не всички се регистрират като производители, нямат касови апарати и в този смисъл, каквото успеят да продадат влиза в семейния бюджет като „чиста печалба”
И докато разпалено обяснява за разликата в качеството, в избата влизат двама запъхтени германски граждани, които на развален английски питат тук ли се дегустира вино. Шестака веднага ги посреща с чаша вино, както прави с всички останали гости на избата. По отношение на чуждестранните посетители, най-благоприятни за развитието на туризма са руснаците, за разлика от гърците, които са стиснати, казва потомственият винар.
Освен избата на Димитър Манолев, в града има две по-големи изби от неговата - Кордопуловата къща и Славова крепост. През тази година само в рамките на един месец, собствениците и на двете изби - Станислав Паспалев (Кордопуловата къща) и Венцислав Паскалев (Славова крепост) бяха намерени мъртви, което потресе Мелник и околните села. Единият умира в следствие на мистериозен пожар, а другия се самоубива, като местните още не могат да си обяснят защо.
Факт е, че мелнишките хотелиери са изправени пред изключителни финансови затруднения, свързани с отлива от туристи и това може да се забележи от всеки посетител на града. В хотела, където беше отседнал екипа на EconomyNews.bg, ясно се забелязваше отношението на собствениците към посетителите - клиентите са всичко друго, но не и равноправни гости на хотела и в този смисъл трябва да бъдат „ошушкани” до стотинка.
Правило №1 в Мелник е да не внасяте вино от чужда изба в хотела, където сте отседнали. Намалелите посещения пък са причина инстинктът за самосъхранение да придобие чудовищни измерения, съпоставими с тези в Слънчев бряг. Мелник обаче съществува много преди хотелиерите и ще запази историческите си особености след тях, а широката мелнишка лоза и виното ще продължават да са основната стръв за туристите, дошли да опитат качествено вино.

 

Коментари (0)
Коментирай
Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност
Напиши символите в полето:
code
 
Региони в България