RegionBG

bg iconНачало » Европейски фондове » Земеделие » Сектор „Вино” & МЗХ във война за 30 точки
Сектор „Вино” & МЗХ във война за 30 точки
30 Окт 2015 09:05:00    |    6444    |    Коментари: 0
pic

EconomyNews.bg

На 9 октомври на сайта на Министерството на земеделието и храните е публикуван проект за Наредба за прилагане на подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Според НЛВК този проект лишава винопроизводителите от възможности за участие в проекти за модернизация на съществуващи винарски изби или изграждане на нови, поради факта, че сектор вино не е определен като чувствителен – такива са например плодовете и зеленчуците, млякото, месото, като проектите, свързани с тези сектори стартират с 30 точки преднина.

Винопроизводителите настояват сектор „Вино” също да бъде включен към списъка с чувствителните поради следните аргументи. Макар виното да не е в ембарговия списък, винопроизводителите търпят най-много загуби в ЕС – 62-63% спад на износа на българско вино за Русия /при средно 50% за целия ЕС/. Причината е руската политика да стимулира вино от Крим и Абхазия. Друг аргумент в подкрепа на сектора е, че около 250 хил. са регистрираните активни винарски предприятия. Около 24 хил. са регистрираните гроздопроизводители, а по време на кампания броят на заетите в бранша надхвърля 200 хил. души.

НЛВК искат сектор вино да бъде равнопоставен спрямо останалите сектори, в противен случай ще сезират Европейската комисия и ще прибегнат до различни административни действия.

Позицията на МЗХ обаче е, че в рамките на периода 2014-2020 г. ще има проекти от сектор вино, макар да е възможно такива да отсъстват при първия прием по мярката, който се очаква в края на годината. Аргументът производството на плодове и зеленчуци да бъде подкрепено приоритетно е нетният спад на продукцията през последните години. Ето и детайлите от тази дискусия.

Бюджет и свръхпроекти

Радослав Радев, Председател на Националната лозаро-винарска камара:

„По предварителни данни, заявленията по мярката се очаква да надхвърлят три до четири пъти наличния ресурс. В наредбата са предвидени критерии за оценка на проекти, които ще доведат до отпадането на част от тях. Сектор „Вино” не е определен като чувствителен, което би дало бонификация от 30 точки на проекти от този сектор. Максималният брой точки, които би могъл да набере даден проект, е 90. Ето защо тези 30 точки са определящи. МЗХ определи като чувствителни следните сектори – плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, етерично-маслени култури. Изправени сме пред реалната опасност нито един проект, насочен към българското винопроизводство, да не бъде приет и съответно осъществен в рамките на целия програмен период до 2020 г. През последните месеци се опитахме да решим проблема на чисто експертно-техническо ниво. Това доведе до такива смешни спорове като този дали гроздето е плод. Резултатът е, че когато следващия месец Министерството отвори приема по мярката, нашият сектор няма да може да се възползва по никакъв начин от ресурса на ПРСР”.

Зам.-министър на земеделието и храните Васил Грудев:

"Сигурен съм, че ще има проекти и от сектор „Вино” до 2020 г. Ресурсът от 270 млн. евро няма как да бъде изчерпан от останалите сектори, определени като чувствителни, поради малкия им капацитет".

Десислава Николова, изпълнителен директор на СИС индъстрис:

"По мярка 4.1 има данни, че само 17% от проектите ще могат да бъдат финансирани. Т.е. има едно предположение, че в рамките на периода пари ще останат, но цифрите, които ние виждаме показват, че пари за вино няма да останат".

Румен Порожанов, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”:

„Предварителната оценка на 3 500-те проекта, внесени при първия прием по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) (2014-2020), показа, че само 730 от тях могат да получат финансиране в рамките на бюджета от 150 млн. евро, одобрен от Министерство на земеделието и храните.

По подмярката дойдоха 4 пъти повече проекти като стойност. При вида на бюджета от 300 млн. лева, заявената субсидия на кандидатстващите се оказа на стойност над 1 милиард и 230 млн. лева по всичките подадени 3360 проекта.

Тези 130% от бюджета на подмярка 4.1 са към 380 млн. лв. Разбира се, ние разглеждаме един по-голям пакет, защото в рамките на самия анализ има редуциране и на разходи, и на дейности. Може да има и проекти, които да се окажат недопустими. Проектите в сектор плодове и зеленчуци са 347, или това са 47% от всички, които разглеждаме. В сектор животновъдство са 36%, в етерично-маслени култури – около 9%. Около 4% са за т. нар. други, в които влизат маслодайни рози, люцерна и т.н.”

Предистория и договаряне на програмите

Радослав Радев:

"НЛВК е обидена от неспазено обещание на министерството по време на служебното правителство. Съществува Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор, чрез която частично се финансира преструктуриране на лозя (изкореняване, засаждане, изграждане на напоителни и противоерозионни съоръжения и др.). Тази програма предвиждаше и инвестиции във винарски предприятия. По силната молба на МЗХ и ДФЗ преди изготвяне на последния вариант на ПРСР, който да бъде изпратен за одобрение в Брюксел, нашият бранш се съгласи тези инвестиционни мерки да отпаднат от тази инвестиционна програма, за да може по-бързо да бъде одобрена. Насреща получихме уверението на МЗХ и ДФЗ, че секторът ще бъде приоритетно финансиран по ПРСР".

Васил Грудев:

"Лозаро - винарския сектор е единственият, който има Програма, насочена само за него. „За периода 2014 – 2018 г. бюджетът за Националната програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор е в размер на 133 млн. евро. Тя е със стабилен бюджет, по-висок от предходния програмен период и в него са допустими единствено проекти от бранша".

Справка: Ето как са разпределени средствата по лозарската програма:

- Промоции в чужбина - 7,5 млн. евро;

- Преструктуриране и конверсия на винени лозя - 80,81 млн. евро;

- Събиране на реколта на зелено - 2,2 млн. евро;

- Инвестиции - 42,5 млн. евро.

Противопоставяне на сектори

Цветелина Николова, изпълнителен директор на „Катаржина”:

"Скандално е сектор „Плодове и зеленчуци” да бъде с приоритет, при положение, че досега не е работил добре и дори хора, които не разбират нищо, тръгват да садят овощни дръвчета и след една година да не се случва нищо с проектите им. Ние, винопроизводителите, се опитваме да налагаме в целия свят, не отделни марки, а българско вино. Факт е, че през последните 20-30 години имиджът на българското вино бе сринат, но през последните 10 г. се опитваме да обърнем тенденцията".

Радослав Радев:

"Нашият сектор се отличава от останалите земеделски сектори, защото е експортно ориентиран, но изнася завършен продукт. Ние сме имиджов сектор, на нашите етикети пише България. Нашите продукти са и визитка – по протокол се подарява вино. Не съм чувал български президент да е подарил буркан със зелен фасул. Инвестициите в преработка на плодове и зеленчуци са приоритетни. Но какво се получава на практика – в супермаркетите ни преобладава чужда продукция. И едва ли ЕС, когато е предоставил на България един финансов ресурс, е имал предвид да подпомагаме отглеждането на корнишони във Виетнам, какъвто е случаят с голяма част от киселите краставички".

Васил Грудев:

"Да не противопоставяме секторите! Производство и преработка на плодове и зеленчуци, на месо и мляко са четирите отрасъла, които са заложени като приоритетни в ПРСР. Това е фокусът на програмата. Често пъти сме търпели критики от ЕК, че нямаме фокусиране в политиката, но този път е различно. Но това не означава, че проекти, свързани с вино, не са допустими. В случая – ако има един проект за преработка на винено грозде и друг за преработка на зеленчуци фокусът ще даде предимство на втория при класирането.

Анализът на производство и преработка на зеленчуци показва повече от 10 пъти спад. По повод подмятането за виетнамските корнишони, има една сериозна промяна в дизайна на мярка 4.2 – в новия вариант има изискване за суровинна обезпеченост на преработката, да е доставена от регистрирани в България земеделски производители или собствено производство. Тази суровинна база трябва да покрива поне 50% от интензитета на натовареност на цялата преработка. Т.е. говорим за 50% родно производство".

Справка със статистическите данни на МЗХ:

zoom_ssszoom_sss

За направените инвестиции в сектор „Вино”, намеренията за нови и конкурентоспособността

Радослав Радев:

"Инвестициите в сектор вино могат да бъдат купуване на бъчви, бутилиращи линии и се стигне до гроздопроизводители, които искат да правят малки изби".

Цветелина Николова:

"С проекти от предишния програмен период направихме много инвестиции, закупихме машини и сериозно намалихме себестойността на килограм грозде, което от своя страна позволява производството на по-качествени вина на по-ниски себестойности и съответно продажбата им на по-ниски цени. Факт е, че през последните 20-30 години имиджът на българското вино бе сринат, но през последните 10 г. се опитваме да обърнем тенденцията. Наша конкуренция са държави от Новия свят – Чили, Аржентина, Австралия и Нова Зеландия, където има силна държавна подкрепа и субсидии за винопроизводителите, което им позволява да поддържат ниска себестойност и да намаляват цените. На този фон ние сме неконекурентноспособни. Въпросните мерки ни даваха възможност макар и малко да си помагаме и тази помощ беше много голяма за нас.

Желанията за инвестиции са различни – всякакъв тип инвестиционни намерения има в бранша според района, в който се намират. Допълнителни машини и съоръжения се купуват почти всяка година. Едно от най-скъпите дейности е пръскането след всеки дъжд на лозята. Обикновено пръскането става с хеликоптер. Много по-лесно и ефективно за лозята е да се пръска с трактори. То тази мярка миналата година ние си купихме пет трактора и това намали разходите ни с 40%. Пести се и от материали, защото се пръска ниско. Бъчвите се сменят на четири години – не си представяйте, че това става за една година, това става поетапно – 20% първата година и т.н. Ние не говорим за много скъпи машини".

Йордан Чорбаджийски, търговски директор на „Черноморско злато”:

"Елате да видите какво правим, не сме спрели инвестициите. За толкова години в бранша не съм виждал представители на други институции, освен НАП и Митниците. Ние не сме конкурентни на нашия вътрешен пазар спрямо вноса на Нова Зеландия, Чили, Франция, Италия. Ние не можем да стигнем цените, на които те продават. Вижте цените в която и да било верига".

Справка на EconomyNews.bg на случаен принцип:

В една от чуждите вериги  цените на българските вина  започват от 5.90 лв., а за промоция с намаление 25% бутилка вино може да се купи за 4.99 лв. Всички останали са в диапазон: по- рядко 5.49 - 5.99, 7.49, над 8 - 10 лв. и по-високи.

Чуждите вина от Австралия, Чили започват от  7.59 лв., като няма по-евтино.

В чуждестранна дискаунт верига  българските вина отново са в  този диапазон - започват от 5.59 лв. и нагоре.

Има само едно испанско розе, което струва 2.99 лв., всички вносни, които тук са основно френски, малко немски,  испански и едно унгарско са над 7 лв., френските вина стигат до 10-15 лв., дори и по-скъпи. Има немски ризлиг, който струва между 5-6 лв. в зависимост дали е в промоция.

Преглед на цените в квартален магазин на българска верига показа, че качествени български вина мога да се намерят на цени от 5-6 лева, а когато са промоционални и под 5 лева. Същевременно, цените на френско и италианско вино започват от 8.99 лв., колкото е цената и на някои  български марки, но бутилка вино на чужд производител стига до 16-21 лв.

Износ на вино + руския пазар

Радослав Радев:

"Секторът е експортно ориентиран, но икономическата среда в Русия води до спад в продажбите на вино, произведено в ЕС. Веднъж, заради нестабилния курс на рублата, втори път просто заради липсата на валута. Често пъти руски партньори, разполагайки с рубли, не могат да купят евро, с което да се разплатят. Цялостната икономическа среда не е добра и това води до промяна и в живота на хората и потреблението. Вината от Крим, които Русия се опитва да налага, са в ценовия сегмент на българските вина. Същият въпрос стои и с вината от Абхазия, която в момента е най-големият вносител на вино в Русия".

Справка износ на вино:

Изнесеното вино през миналата година, която е най-лошата за българските винопроизводители от десетилетия, е 58 млн. литра. Заради наложените на Русия санкции винопроизводителите срещат затруднения с експорта, въпреки че виното не е сред засегнатите от ембаргото стоки. Поради невъзможността за транспортиране на стоките през Украйна, маршрутите са минавали през Прибалтийските републики, което оскъпява продукта. Увеличил се износът за китайския пазар. През 2014 г. за Китай са били изнесени над 5 млн. литра вино, а за САЩ - над 1 млн. литра.

Коментари (0)
Коментирай
Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност
Напиши символите в полето:
code
 
Региони в България