RegionBG

bg iconНачало » Новини » Тема Region.bg » Банка Пиреос България осъдена
Банка Пиреос България осъдена
26 Сеп 2013 07:05:00    |    3676    |    Коментари: 1
pic

Ива Стойкова

Казусът: Три дела срещу една и съща банка. Причината – неправомерно вдигане на лихвата по кредити. Всички дела тръгват през 2010 г., а развръзката идва две години по-късно - банката е осъдена да плати общо над 600 хил. лева с лихви и разноски и тя го прави. Банката е подала касационни жалби, но по-важен е фактът, че има осъдена банка и събрана голяма сума пари. Спечелването на тези дела е знаково, защото те са безпрецедентни за България и са първа стъпка към много важна промяна, която може да се случи единствено, ако повече хора потърсят правата си. Какви са подробностите в тази история, обясни адвокат Ивайло Боев, в специално интервю за EconomyNews.bg.

Адв. Боев, как се стигна до делата, заведени заради увеличена лихва по кредит?

Ивайло Боев: В края на 2006 г. известен фармацевтичен производител е сключил договор за кредит с Банка Пиреос България. През 2008 г. четири болници са сключили общ договор за инвестиционен кредит също с Банка Пиреос България. В двата договора са уговорени размера на лихвения процент и компонентите, които го формират. На 4.08.2009 г. петимата кредитополучатели са получили писма от банката, с които банката ги уведомява, че поради настъпване на обстоятелствата, предвидени в общите й условия едностранно увеличава месечната лихва по кредитите. Парадоксалното е, че в текста, на който се позовава банката са посочени 8 отделни хипотези, сред които промяна на приложимия към договора пазарен индекс, промени в условията на националния и международните кредитни и финансови пазари, премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева и др. Част от посочените осем причини обаче взаимно се изключват. В Общите условия банката е предвидила следната възможност – ако кредитополучателят не е съгласен с едностранното увеличение на лихвата по кредита му, може в едноседмичен срок да погаси кредита си. В двата случая, за които говорим обаче става дума за обща кредитна експозиция от над 6,5 млн. евро. Този сума, разбира се, е непосилна за почти всяка българска фирма, а отделно не е редно в морален аспект. Също така какъв е смисълът от получаване на кредит в случай, че кредитополучателят има стойността му и може да го погаси, още повече, че основните приходи на болниците са от Националната здравноосигурителна каса. Изходът е само един - рефинансиране на кредита и точно това беше направено в тези два случая. Но докато това се организира и случи, в продължение на повече от година, от датата на получаване на писмата за едностранно увеличение на лихвите до датата на завеждане на исковите молби в деловодството на Софийски градски съд, банката удържа лихва в увеличен размер. Петте дружества обаче имаха смелостта да започнат дела срещу банка Пиреос за връщане на разликата между размера на лихвата по договорите за кредит преди и след увеличението, заедно с лихвата върху тази сума. Претендираната сума общо от четирите болници беше над 300 000 лв., а от фармацевтичния производител над 100 000 лв.

Разкажете повече и за третото дело.

Заведох дело от името на търговец от Бургас. Там случаят беше още по-фрапиращ. През април 2008 г. банката също едностранно е увеличила лихвата по кредита на клиента ми като отново се е позовала на текст от общите си условия, но не е само това. Договорът за кредит е изтекъл на 31 декември 2009 г., като между страните не е сключен анекс за продължаването му. От 1 януари 2010 г. клиентът продължава да си плаща лихвата, а банката продължава да приема платената лихва, т.е. всяка от страните продължава да изпълнява задълженията си по договора за кредит. Така отношенията между страните продължават до 9 юли 2010 г., когато клиентът отива в обслужващия го клон на банка Пиреос и иска удостоверение за размера на главницата, лихвата, банковите такси т.е. за размера на общото си задължение към датата на удостоверението. След това погасява в пълен размер задължението си по кредита. В този момент банката се „усеща” и праща два анекса – в първия отново се увеличава лихвата със задна дата, а с другия се удължава срока на договора. Според банката без подписването на тези анекси, клиентът не можел да приключи отношенията си с нея и твърди, че ако не бъдат подписани анексите след 01.01.2010 г. ще третира кредита като просрочен и ще го олихви с наказателна лихва за просрочие. На 9 юли 2010 г. клиентът ми е депозирал сумата от над 200 хил. евро по сметката си, а банката ги е усвоила едва на 30 септември същата година. Нещо повече, при погасен кредит в пълен размер и до днес банка Пиреос отказва на заличи учредените в нейна полза ипотеки върху 2 недвижими имота на дружеството. По този начин клиентът ми не може да продаде или да използва тези имоти за обезпечение на кредит пред друга банка. Моят въпрос беше кой ще плати лихвата върху тази сума. Ако клиентът ги беше вложил в банка, би получил сумата „Х”. Ако ги беше използвал за бизнеса си също би реализирал приходи от сделките си. Това дело се проточи 3 години на първа инстанция то приключи през май 2013 г. Софийски градски съд се произнесе, че банката неправомерно е увеличила лихвата и я е събирала в увеличен размер и осъди банката да я върне на клиента ми.

Какво се случи с делата на фармацевтичния производител и четирите болници?

По всяко от делата поисках съдебно-икономическа експертиза с определени задачи, която установи, че банката не е имала основание за едностранното увеличение на лихвите по кредитите. Според удостоверението си за актуално състояние, банката извършва дейност „за собствена сметка и собствен риск”. При работата си с клиентите обаче банката разделя това понятие – извършва дейност, от която печели за собствена сметка, а риска прехвърля на кредитополучателя. Когато икономическите показатели на пазара на парични средства станат неблагоприятни за банката, тя увеличава лихвата по кредита и прехвърля риска върху крайния клиент – това са всички физически и юридически лица. С други думи, ако аз съм банката и направя някоя необмислена финансова постъпка, т.е. купя финансов ресурс при неоправдано висока цена, вместо да понеса риска от действията си, аз го прехвърлям на кредитополучателите, увеличавам лихвата по техните кредити, компенсирам негативния финансов ефект от неуспешната си пазарна операция и печеля при всяка една ситуация.
Друг съществен момент е начинът, по който банката тълкува и прилага следния текст от общите си условия: „промени в условията на националния и международния кредитен пазар”. Когато стойностите на пазарните индекси спадат, банката не намалява лихвите, но когато растат – задължително вдига лихвите по кредитите. Погледът върху „промени в условията на националния и международния кредитен пазар” е едностранчив. Точно това се е случило в конкретните казуси – индексите Софибор и Euribor се сриват за две години, което означава, че парите поевтиняват, а банката увеличава лихвите. Така кредиторът тълкува всички промени в условията на националния и международния кредитен пазар единствено в свой интерес без да отчита факта, че промените се случват на принципа на махалото, в двете противоположни посоки, както към увеличение на нивата на пазарните индекси, така и към понижение.

Това ли е и истинската причина за действията на банката?

Банката трябва да намери начин да увеличи печалбата си и вдигането на лихвите е най-лесният. Основният ми въпрос, на който не получих отговор, беше българската банка Пиреос купува ли пари от банка Пиреос Гърция. Защото практиката е следната - банката - майка продава на дъщерните банки на цени над пазарните и по този начин ги източва. В случая банка Пиреос България прехвърля риска върху крайния потребител, за да има добри пазарни показатели и БНБ да не й отнеме лиценза. Според вещите лица не може да се каже банка Пиреос от кого купува финансови средства. Самата банка отказа да предостави конкретна информация, а вместо това отговори общо, че купува парични средства от финансови и нефинансови източници. Финансовият пазар е пазар на пари и не се различава от пазара на горива, на жито на лекарства или на различни видове услуги. Цената, на която банката купува пари, определя способността й да се договаря. Когато тази способност е лоша или се е договорила при неизгодни цени, не е редно да прехвърля риска от дейността си върху крайния потребител на банковия кредит. Банката има отдел „Анализ и прогнози”, който анализира състоянието на пазара и на базата на миналите стойности на пазарните индекси дава прогноза за бъдещите им нива. Банката е професионалист в областта на търговията с пари. Физическите лица кредитополучатели и най-вече юридическите лица със специфичен предмет на дейност, както в случая са болници и производител на лекарства, нямат тези специализирани познания и такъв отдел. Те не могат да преценят риска на финансовите пазари когато сключват договори за кредит, не могат да анализират и тенденциите в развитието му. Те носят риска от дейността си на пазара на здравни услуги и лекарства. Когато банката прехвърли риска върху крайния потребител, на практика той няма извънсъдебен способ да се защити. Формално погледнато договорът за банков кредит е вид договор. Всички изменения в него трябва да са плод на договорен процес между страните и да отразяват взаимната им воля. Така поне е в правната теория. В разглежданите случаи договорен процес липсва. Банката изпраща писмо до клиентите си и ги уведомява, че едностранно увеличава лихвата. Не се интересува от тяхното становище. Ако могат да плащат лихва в увеличен размер да подпишат анексите, а ако не могат да погасят кредита в пълен размер.

Съдебният път ли единственото решение?

Физическите лица могат в известна степен да ползват Закона за защита на потребителите. Съществува и европейска директива от 1993 г. за защита на правата на потребителите*, която също може да се използва. Има хора, осъдили банки. Големият проблем е за юридическите лица, които нямат такава законова закрила и единствената им защита е по съдебен ред. Специално при делата на фармацевтичния производител и четирите болници става въпрос за специфичен бизнес, силно регулиран от държавата, а основаният източник на приходи е един – Националната здравноосигурителна каса, т.е. също държавата. След подписването на Националния рамков договор болниците нямат възможност да предоговорят цените на клиничните пътеки, които касата им заплаща за извършеното лечение. След изготвянето на реимбурсния списък на НЗОК производителите също нямат възможност да предоговорят нивата на реимбурсация на продуктите си. При всеки един бизнес банковите кредити се взимат, за да се работи с тях, за да се осигури растеж. Никой не поддържа такива наличности на влог, че да може да погаси кредит, ако е притиснат от банката си кредитор в даден момент. По тази причина бяхме принудени за заведем делата.

Защо са безпрецедентни тези дела?

Подобни дела не бяха водени и аз поздравих ръководствата на болниците и на фармацевтичното дружество за смелостта. Смелост проявиха и съдиите при постановяването на съдебните решения на първа и въззивна инстанции при такава фактическа и правна сложност на делата, значимост на казусите и липсата на съдебна практика. Резултатът от тях е, че се създава практика, на която да се позовават следващите съдии. Банките злоупотребяват с огромното си влияние върху стопанския живот. Когато банката увеличава лихвите по кредита, тя влияе негативно върху икономическия живот на своя клиент. Банките кредитират всички сектори от икономическия живот. Чрез кредитирането на физически лица влияят и на потреблението на стоки и услуги, което стимулира икономиката. По този начин банките влияят на целия икономически живот и на инвестиционният климат в страната. Вместо да стимулира бизнеса, на практика банката живее на негов гръб. Случаят с болниците беше още по-сложен. Здравната каса заплаща цените на клиничните пътеки по определена стойност, която няма как да се промени. От друга страна, болницата няма как да увеличи цената си за свободен прием на пациенти, защото здравната услуга ще стане непродаваема. Също така не може да върне пациент, който е плащал здравни осигуровки, защото пациента е бил коректен при плащане на осигуровките си и е в правото си да получи висококачествена медицинска помощ. Болницата започва да работи на загуба и в един момент може да фалира. В крайна сметка една от причините за това ще бъде и увеличената лихва. Болниците като страна по делото са само конкретен пример за отношенията по оста банка - кредитополучател. Сигурен съм, че във всички сектори на икономическия живот могат да се открият подобни примери. Банките са регулатор на растежа, но могат да бъдат и причина за спирането му и дори за фалит. Основите на растежа са стабилност на договорните отношения, предвидимост на финансовите отношения и на нормативната база, регулираща бизнеса. Ще дам още един пример. В мотивите си за увеличаване на лихвата, банката е посочила и кредитния рейтинг на България. Но това няма връзка с кредита на дадена фирма. Рейтингът на държавата може да спада, но тази фирма да е здрава и да работи с успех. Фирмата може да смени адреса си в Гърция, но ще плаща данъци там. Това е проблемът и затова следва да има реакция и защита от страна на българските институции.

Кой трябва да се намеси и какво всъщност позволява съществуването на подобни практики?

Липсата на правила. Липсата на регулация на търговията със средства между дъщерни дружества и банките-майки. Когато започна спора, написахме писмо до БНБ като подробно изложихме проблема си с банка Пиреос. Зам.-председателят отговори, че това е финансов спор между банка и клиент и БНБ не може да се намеси. При формиране на лихвения си процент при кредити банките не взимат предвид основния лихвен процент на БНБ. Българската народна банка отказва да бъде административен регулатор на отношенията банка-кредитополучател и тогава си задаваме въпроса каква е нейната функция. Националните банки в другите държави обаче имат тази функция. Според мен, БНБ трябва да изиграе своята роля.

*ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори

 

Коментари (1)
Добавен от Dr. Bank CHANTADJANIUS на 2013-10-02 16:55:40

време е да бъде осъдена и ХХХ - някога най-добрата банка на НРБ.

 
Коментирай
Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност
Напиши символите в полето:
code
 
Региони в България