RegionBG

bg iconНачало » Икономика » Фамилен бизнес » Как в с. Добродан правят топла вода + електричество от мляко?
Как в с. Добродан правят топла вода + електричество от мляко?
05 Ное 2015 12:07:25    |    1353    |    Коментари: 0
pic

Ива Стойкова, с. Добродан, специален пратеник на EconomyNews.bg

Достатъчно топла вода – за това жадуват повечето фермери. Тя е безценна за добрата хигиена и съответно качеството на суровото мляко. Но когато си на село, в Балкана, това не е очевидно. От една година обаче фермата на Росица и Иван Данчеви в с. Добродан, Троянско, е една от трите български млечни ферми, в които бе инсталирана комбинирана инсталация за производство на топла вода от възобновяеми енергийни източници. Инсталацията използва топлината на млякото, което се отделя при изстиването му, слънчева енергия и екологични пелети. Иновативната технология* вече е доказала предимствата си – фермите разполагат с повече топла вода, което дава възможност да се повиши хигиената в производството и на работещите, а същевременно сметките им за електричество са намалели значително.

22 хил. лв. е инвестицията в инсталацията, като участието на семейството е 6 хил. лв., а останалите са осигурени по норвежкия финансов механизъм. В проекта участват и специалисти от Тракийския университет, които са проектирали иновативната инсталация. Според техните изчисления делът на отделните компоненти е следният:

Слънце – 34,7%

Мляко (топлина) – 9,6%

Пелети – 55,7%

2733 лв. на година са заплащали семейство Данчеви за електричество преди въвеждането на ВЕИ-инсталацията. В момента разходите им са сведени до 790 лв. годишно – това е цената на пелетите. С други думи, икономическият ефект е в размер на 1943 лв. Инсталацията е приложима за всички видове животновъдни ферми.

Началото

Фермата на Росица и Иван Данчеви съществува на сегашното си място в с. Добродан от 2000 г. След известен период на лутане върху какво да акцентира, Иван Данчев разбира, че по стечение на обстоятелствата отговаря на критерии за биоземеделие. Първите 12-13 крави са гледани на пасищата, защото семейството няма пари за препарати и фуражи, а отделно разпадналото се ТКЗС и липсата на селскостопански дейности позволяват на земята да се „изчисти”. Така след 3-годишен преходен период фермата става първата сертифицирана био ферма за краве мляко в България. Продават продукцията си на преработватели, които от своя страна правят кисело мляко, плодови млека, сирене и кашкавал. Голямата част от произведеното сурово мляко отива в мандрата в с. Мало Бучино. Данчеви гледат 110 млечни крави, 75 млади разплодни женски животни и 68 телета за угояване. Отделно семейството се грижи за 1200 дка земя - 600 дка естествени ливади и пасища и 600 дка фуражни култури (царевица, фий и др. ).

Семейната ферма няма проблем с реализацията на продукцията си, но не е така с плащанията – според Иван Данчев забавянето по веригата производител-преработвател-търговец стига до два месеца:

Пазарът не е труден, всичко се продава. Въпросът е, че чакаме парите. В основата на забавянето са търговците. Мислим за фермерските пазари. Доскоро нямахме право да продаваме, но сега сме сертифицирани. Нужни са ни свежи средства, за да можем да плащаме на хората. Във фермата работят четирима човека. Трима от тях са минали през заведенията за лишаване от свобода. Принудени сме да работим с такива хора, защото българите смятат работата за срамна и тежка и не желаят да се включат при нас, а тези хора са доволни дори и на малко пари, за тях е важно да имат подслон и работа.

Годишното производство на сурово мляко на фермата е 524 537 кг. за предходната година. Средният млеконадой на ден е 2000 литра, макар че Иван Данчев коректно отбелязва, че кравите не са машини и всеки ден е различен – зависи и от сезона и други обстоятелства.

Иван Данчев е родом от Добродан. 13-годишен остава сирак и оттогава се бори с живота. Преминал е през различни дейности в Троян, но разбира, че не са му „на сърце” и се връща на село, за да гледа крави, както са правили баща му и дядо му. Надява се 20-годишният му син Диан да продължи започнатото:

Ако върви така политиката, ще секне меракът и неговият, и моят. Защото не може да спазваме всички европейски закони и санкции, а приоритетите ни да ги няма. Все нещо не достига, все нещо не сме разбрали... Стоим на една референтна дата 2009 г. Но аз тогава съм имал 100 животни, сега са 250 – те не ядат ли? Имам 90 хил. лв. субсидия, а плащам 86 хил. лв. данъци.

Какво казва обаче Диан Данчев:

На 6 години се качих да карам трактор и може да се каже, че оттогава помагам на родителите си. Харесва ми.

Добродан наброява 336 души по данни на ГРАО към 2015 г. Селото, което е само на 3 км от Троян, е предимно животновъдно и фермата на семейство Данчеви не е единствената. Над 12 хиляди стопани отглеждат крави в България. Предвидената за тях субсидия е 257 лв . на животно по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави. Държавен фонд „Земеделие” вече изплати близо 90 млн. лв. по всички схеми обвързано производство в животновъдството, а вторият транш се очаква през декември. През новия програмен период по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. животновъди и преработватели ще кандидатстват с приоритет и преднина на проектите от 30 точки по мярка 4.1 за модернизация на земеделските стопанства.


*Иновативната инсталация в с. Добродан е разработена в рамките на проекта „Енергийна ефективност и по-добро качество на млякото в българските ферми“, изпълняван от „Биоселена“, Тракийския университет и най-голямата норвежка неправителствена организация Norges Vel. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм „Иновации за зелена индустрия“.

Инсталацията бе отличена в Конкурса за иновации в рамките на Международната селскостопанска изложба „Агра 2015“ в Пловдив (раздел „Машини, инсталации и технологии в животновъдството“). Панел от инсталацията и материали са системата проекта бяха представени на серия изложения през тази година и предизвикаха голям интерес сред фермери и селскостопански производители за евентуално внедряване и на други места в страната. Успешното внедряване на енергоспестяващата инсталация бе един от двата български проекта, специално представени в Годишния доклад за грантовете по Финансовия механизъм на ЕИП и Норвежкия финансов механизъм 2014-2015.

 

Коментари (0)
Коментирай
Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност
Напиши символите в полето:
code
 
Региони в България