RegionBG

bg iconНачало » Европейски фондове » Земеделие » Идея за въвеждане на термин "Планински продукт"
Идея за въвеждане на термин "Планински продукт"
22 Март 2018 09:01:00    |    106    |    Коментари: 0
pic

Страсбург, Region.bg

На 16 април в София ще се проведе конференция за въвеждане на термина „планински продукти” в България. Ще бъде представено национално социологическо проучване сред производители за нагласите им спрямо идеята.

В МЗХГ е внесена проекто-наредба, която цели да се регулира въвеждането на това понятие у нас, както и да се определи контролен орган, който ще следи за качеството и произхода на продуктите. Припомняме, че преди няколко месеца евродепутатът Момчил Неков даде начало на експертна работна група „Планински продукт“, чиято цел е именно въвеждане на условия и правила по използването на термина за качество „Планински продукт” в България.

Малко история

Въвеждането на термина „планински продукт“ има за цел да осигури видимост на планинските производители на пазара, но административната тежест върху тях да е по-малко отколкото при схемите за географските означения. В европейското законодателство терминът се въвежда за пръв път през 2012 г. През 2014 година се предлагат по-точни насоки за прилагане. Законодателство към момента имат Италия и Румъния. Австрия и Франция също са съумели да предложат механизми.

България е една от държавите с най-много планини в ЕС. Терминът за качество „планински продукт“ е инструмент в правилната посока, смятат експерти. Близо 40% от територията на България може да се определи като планински региони, а 20% от населението живее там.

Какво би означавало на практика терминът „планински продукт”?

Ето само две указания от Делегиран регламент (ЕС) № 665/2014 на Комисията от 11 март 2014 година:

Терминът „планински продукт” може да се използва за продукти, произведени от животни, които най-малко през последните две трети от живота си са отглеждани в посочените планински райони, ако продуктите са преработени в такива райони.

Терминът „планински продукт“ може да се използва за продукти от пчеларство, ако пчелите са събирали нектар и полен само в планински райони.

Защо производителите на планински продукти трябва да бъдат поощрявани и защитавани?

Аргументите на евродепутат Момчил Неков, автор на идеята: „Например разстоянието между Асеновград и Смолян е 78 км, то се изминава за час и половина. Това не е същото разстояние, което в равнината можем да преодолеем два пъти по-бързо. Инфраструктурата, магистралите се строят много по-трудно в планинските райони. Самата почва е по-бедна и затова чрез планински продукт ние изкарваме тези производители пред скоба, даваме им повече видимост. Самите продукти са по-качествени заради климата. От една страна, има развита инфраструктура, но от друга - чист климат. Все повече потребители обръщат внимание на този факт. Инвестициите в тези райони са много по-скъпи. Работната ръка е по-малко.Чрез изпъкването на планинските производители и обозначаването им с отделно лого – термин за качество, ние валоризираме техните инвестиции. Това означава те да имат достойно заплащане на техния труд, гарантирани доходи. В същото време чрез този термин ще се запази качеството на планинските продукти. Сега има продукти на пазара, на които има обозначение на планина или на други планински пейзажи, но те са подвеждащи, защото не винаги тези продукти са произведени в планински райони. Въвеждането на общоевропейското лого цели да открои именно този тип продукти, както и да облекчи достъпа им до европейските пазари".

Планински продукт - планинско земеделие

Всъщност терминът "планински продукт" би подпомагал политиката на ЕС за стимулиране на земеделието в планинските райони. Във връзка с местното производство темата за реализацията на „планинските продукти“ (mountain farming) има своето място, отбелязва в свой анализ Институт за агростратегии и иновации. 65% от европейците имат положителна нагласа към храните „от планината“, т.е. идващи от малките ферми, разположени в планинските райони. Тези продукти са свързани с автентичните традиции на региона, екологично чисти съставки и домашното производство, смятат потребителите. Това показват данните от проучване на ЕК. Популярността на тези продукти от малките ферми водят до комерсиализацията на самите храни, а също така и до заблуди. В някои държави от ЕС например има специален режим на контрол върху етикетирането на храните от малките ферми. Въпреки това обаче проучването показва, че и в този случай може да има нарушения и потребителите да са заблуждавани от етикета „от планината“.

По данни на ЕК голям дял от „планинското производство“ се пада на млечното животновъдство (28% от всички ферми се занимават с производството на мляко и млечни продукти), следвано от отглеждането на животни за месо (16%). По отношение на производството на мляко основно то е краве, а отглеждането на крави е най-разпространено в планинските райони на Германия, Франция, Чехия, Словакия, Словения и Австрия. Отглеждането на кози и овце за мляко пък е застъпено най-вече в Гърция. От планините идват още плодове (най-вече круши и ябълки) и мед. Продуктите от малките планински ферми се радват на популярност и в България

Какви са възможностите за преодоляване на пречките пред планинското земеделие?

Новата ОСП 2014-2020 дава изключително добри възможности за подпомагане на планинското земеделие, стига държавата ни да съумее да подбере правилните от набора на инструменти по двата стълба на ОСП – Директни плащания и Програма за развитие на селските райони.

По линия на първия стълб на ОСП 2014-2020 (Регламент 1307/2013 за директните плащания) могат да бъдат приложени следните схеми за подпомагане на земеделските производители в планинските райони и тези с други природни ограничения :

1. Схема за дребните (малките) земеделски стопанства;

2. Доброволно обвързано с производството подпомагане;

3. Плащане за млади земеделски стопани;

4. Плащане за райони с природни ограничения

По линия на втори стълб на „Програмата за развитие на селските райони” се предлага специфично подпомагане на планинските райони и такива с природни ограничения, различни от планинските, или по-точно казано Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения.

Максималната сума на подпомагането при стартиране в определени случаи може да стигне и 70 000 евро

Достъп до земя

Тъй като се предполага, че основно млади хора биха се изкушили да се впуснат в тази нова идея, в България от особена важност е достъпът до земя за млади производители. Земята стана обект на търговски спекулации, а не средство за създаване и поддържане на поминък, констатират български евродепутати и се присъединяват към препоръките на ЕП за увеличаване на максималното равнище на финансиране над 2% на младите земеделци.

В този смисъл е необходим по-специален подход към младите земеделски производители в регионите с ограничение - най-вече планинските региони. Демографското положение в много от тях е трудно. Селското стопанство е една от малкото форми на възможен поминък там. Но в планините има почвено-климатични и инфраструктурни ограничения при производство и на това трябва са се обърне внимание. Може да се приложи по-специална формула за подкрепа за млади земеделски производители точно в планинските региони. Това може да стане чрез въвеждане на коефициент отразяваш сумарния ефект от селскостопанската дейност на младите производители в планинските региони. Този коефициент ще включва брой животински единици, обработваеми площи, брой култури и реколта след това умножавана по 2. Въз основа на получения коефициент се предоставя по-голяма подкрепа за и без това трудното производство в планините. Въвеждането на подобна формула ще се отрази по-добре реално положителният социален ефект от създаването и поддържането на селскостопанска дейност в съответния планински регион.

Усилията сега са към оформянето на идеята в реалност до края на тази година.

Коментари (0)
Коментирай
Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност
Напиши символите в полето:
code
 
Региони в България