RegionBG

bg iconНачало » За всеки » Кулинария » Екзотични плодове през лятото
Екзотични плодове през лятото
04 Авг 2014 11:15:00    |    2472    |    Коментари: 0
pic

Белослава Петрова

Разнообразното хранене с плодове и зеленчуци е изключително важно, особено в горещите летни дни, когато организмът има нужда от витамини и силна хидратация. Плодовете, които често консумираме обаче не са чак толкова много и разнообразни, тъй като българският пазар е пренаситен с праскови, дини, банани и други сезонни плодове, които понякога омръзват. В този момент идва редът на екзотичните плодове. Често те не се намират на пазара, а в големите хранителни магазини като Kaufland и Piccadilly. Българският потребител е претенциозен, практичен и традиционалист. Именно тези качества често не му позволяват да експериментира с храни, непознати за него. Идеята, че може да си купи нещо, което да не му хареса, да му причини стомашно-чревни проблеми или да е загуба на финанси /тъй като екзотичните плодове са по – скъпи/ не се харесва на никой. Екзотичните плодове обаче, са много полезни, именно защото са непознати, съдържат голям брой витамини, организмът ни не се е наситил на тях / за разлика от бананите, които се консумират целогодишно/ и могат да се консумират не само като обикновен плод, ами и като добавки в различни салати.
Авокадото например датира още от времето на ацтеките. Испанските конквистадори са го нарекли “абагадо” по името, дадено му от ацтеките – “масло от дървото”. И днес този мазен и мек плод се цени високо. В сайта на Piccadilly е посочена много важна и полезна информация за всеки такъв плод, тъй като те са непознати за българския потребител, а именно как да се избира плодът, годен за консумация. Там е посочено, че за да се провери дали е узряло, авокадото трябва да бъде леко притиснато. Трябва да се усети еластично, да не е твърдо. Повечето сортове авокадо трябва да са черни на цвят, ако са узрели, иначе не стават за ядене.Авокадото може да се пасира за да се направи сос “Гуакамоле”; може да се обели и нареже за салати, сандвичи, бургери или да се използва за основа при приготвяне на салата с пиле или със скариди, като се разполови по дължина и се отстрани семката. Авокадото не съдържа натрий и холестерол, също така е много богато на калий. В 1/3 авокадо се съдържат 370 мг – колкото в 180 г портокалов сок.
Друг много интересен плод е карамболата. Отглежда се още от древността в близкия и далечния Изток. Този чудесен за декорация, златисто жълт плод има формата на звезда, когато се нареже на напречни парчета, от там и името му. Вкусът му е сочна комбинация от слива, ананас и лимон. В сайта на Piccadilly е посочено, че трябва да се избират твърди плодове с лъскава кора и се оставят да узреят на стайна температура, докато не станат целите златисто жълти (кафявите участъци по ъглите са всъщност признак, че плодът е узрял). Плодът не трябва да се бели, а да се нареже на напречни парчета. Може да се добавя към салати или да се излползва за приготвяне на тарталети и сладко. Карамболата е с  ниско съдържание на мазнини, без натрий и холестерол и с високо съдържание на витамин С.
По – познат плод ни е мангото. Това е един от най-често консумираните плодове в света (заедно с бананите). Родината му е Югоизточна Азия, където е познат от преди 4 000 години. Вкусът му е комбинация от праскова и ананас, но е по-пикантен и по-ароматен (често го наричат “тропическа праскова”). Узрялото манго има сладък аромат и е меко на пипане, подобно на праскова. Няколко малки кафяви петънца са нормален признак за зрялост. Мангото може да се консумира като пресен плод или с малко изцеден сок от лайм. Също така се използва за приготвяне на плодова салата или добавка към зелени салати. Може да се смесва с други плодове, за да се приготви плодов шейк. Мангото е без наситени мазнини и холестерол , с много ниско съдържание на натрий, ниско калоричен с високо съдържание на витамин А и С.
Един начин по-лесно да достигнете до сочното му и златисто месо:
1. Разрежете го през средата и го разполовете.
2. Вземете в ръка едната половина, обърната с кората надолу, или я поставете на дъска за рязане.
3. Направете напречни резки в месото на плода, но не и по кората.
4. Натиснете мангото надолу, докато центърът му изскочи нагоре. Сервирайте го по този начин в плато с плодове.
Маракуята е тропически плод с кръгла или овална форма. Цветът й варира от тъмно-лилав до светло-жълт или тиквен. Вътрешността й е изпълнена с ароматни торбички, съдържащи оранжево плодно месо с малки, твърди, кафяви или черни семенца. Уникалният й аромат напомня мускус, а вкусът е сладко-тръпчив до тръпчив. Консистенцията й е водниста и подобна на желе. Тя бива няколко вида. Пурпурната маракуя произхожда от Южна Бразилия. Отглежда се в тропиците и субтропиците, а в по-малки количества – в Австралия, Кения и Южна Африка. Пулпът й по-ароматен и с по-голямо съдържание на сок от жълтата. Жълтата маракуя вирее в топлите тропически области като Бразилия, Хаваи или Шри Ланка. Тя е по-голяма от пурпурната и съдържа три пъти повече провитамин А, но е по-малко подходяща за прясна консумация поради високото си киселинно съдържание. Трябва да се избират големи, тежки и здрави плодове. Когато узрее, кората й е сбръчкана и изглежда стара, но това не означава, че плодът е развален. Ако цветът е зелен, маракуята не е узряла, и се променя в лилав, червен или жълт, когато узрее. Може да се остави да узрее на стайна температура. След като узрее, би могла да се съхранява в хладилник до 1 седмица. Маракуята има много начини на консумация. Ако се разреже през средата и се изгребе с лъжица свежото плодно месо, то може да се консумира самостоятелно. Може да се използва за приготвяне на салати, плодови сосове, сладолед, кремове или напитки. Чудесна е като сок. От маракуята стават чудесни мармалад или желе, с уникална хрупкава консистенция, дължаща се на семената. Може да се добавя към кисело мляко или да се заливат с нея пилешко, свинско месо или риба, за да се получи оригинален вкус. Плодът е богат на калий, магнезий, фосфор и желязо. С високо съдържание на витамини от Б-групата, витамини А и С и е добър източник на фибри (когато се яде със семената).
Папаята расте на дървета, високи около 6 м. Дървото е готово за обиране за по-малко от 18 месеца. Папаята се отглежда в полутропическите райони навсякъде по света и размерът й варира от 0.5кг до 9 кг. Месото й е меко, сочно и копринено гладко, с деликатен сладък вкус. Кухината в центъра й е пълна с малки, кръгли, черни семенца с вкус на пипер, които стават за ядене, но обикновено се махат. Сортовете са разнообразни - Соло - Цветът й варира от зелен с жълтеникав оттенък до наполовина жълт, наполовина зелен. Месото е с бледо оранжев цвят. Ямайска - По-малка от Соло, но с по-сладък вкус. Месото е розово. Трябва да се избират плодове с гладка кожа, които не са натъртени. Важно е да се избягват много сладки плодове с аромат на ферментирало. Цветът не е задължително признак на зрялост. Узрялата папая поддава на натиск с длан. Начините за консумация са много. Може да бъде обелена, нарязана на резени или на парчета, разполовена с отстранено семе, като месото се изгребва с лъжица. Зелената папая можете да бъде обелена и сготвена като зеленчук. Семената могат да бъдат смлени, като черен пипер, и да се добавят към сосове или дресинг за салати. Интересен начин на приготвяне е като се намажат половинките с мед и се опекат на скара. Смята се, че облекчават болката при хора със стомашни проблеми. Папаята не съдържа мазнини и холестерол; с много ниско съдържание на натрий; тя е добър източник на растителни влакна; с високо съдържание на витамин С и е добър източник на фолиева киселина.
Изключително странен и интересен плод е рамбутанът. Този декоративен плод се свързва с по-познатия плод личи и често го наричат „космат” личи. В Азия, от където произхожда, е много популярен и ценен. Родината му са Тайланд и Малайзия. Рамбутанът е малък по размер, с тъмно-червена кора и „коса”, с прозрачна бяла сърцевина, напомняща желе, и ядка в средата. Консистенцията е сочна, леко твърда или подобна на желе. Плодовото месо е сладко и сочно до кисело-тръпчиво, а вкусът може да бъде определен като смес от пъпеш и гумен бонбон. Узрелият рамбутан е с червена до тъмно-червена кора и „коса”. Най-сладък е плодът, когато „косата” е започнала да изсъхва. Рамбутанът не зрее, след като е откъснат, за това трябва да се съхранява в хладилник. Ако се отстрани кората с пръсти и плодът се раздели на две половини, може да се консумира прозрачната сърцевина на плода. Рамбутанът може да се използва като съставка за екзотични плодови салати, а също и за компоти и конфитюри. Подходяща добавка е към различни видове меки сирена или месо. В азиатските страни ядката на рамбутана се използва за производство на готварска мазнина и сапун заради високото си съдържание на мазнини.
Друг невероятно изглеждащ плод е физалисът. Той е известен под различни названия: домат в обвивка, мексикански домат, еврейска ягода, цариградско грозде. В диво състояние като плевел и декоративно растение се среща в Америка и по-рядко в Азия и Европа. Разнообразието от форми е много голямо - известни са около 75 вида, най-познати от които: ягодов, пpеруански и мексикански физалис. Трябва да се избират твърдите плодове с повече блясък. Ако обичате кисел и тръпчив вкус, избирайте тези плодове, които са с по-наситен и златист цвят. Зелените плодове не са узрели, но ги предпочитайте в случай, че ще използвате плода за пай или направата на конфитюр. Плодът се консумира пресен; добавя се към салати, супи, пюрета, кьопоолу, сосове; използва се за приготвяне на конфитюри, сладка и ликьори; поради съдържанието на пектин в плода, той е подходящ за приготвяне на желирани сладкарски изделия – мармалад или пълнеж в бонбони. Богат на захари и пектин.
Гуава е тропически плод, чиято родина е Южна Америка. Сладък и ароматен е, с ярко розово месо; някои видове са с бяло, жълто или червено месо. Трябва да се избират плодове, които поддават на натиск с дланта, но все още не са се покрили с петна. Консумира се като се реже на половина и се изгребва месото с лъжица; като добавка към плодовата салата, а не съвсем узрялата гуава можете да се свари и пасира, а после да се използва като добавка към месо или пиле, или като десерт. Гуавата е с ниско съдържание на мазнини; с много ниско съдържание на натрий; без холестерол. Тя е добър източник на растителни влакна и с високо съдържание на витамин С.
Мангостанът се счита за един от най-изисканите и благородни тропически плодове. Независимо от близкото име, няма родствена връзка с мангото. Отглежда се на сравнително ограничена площ, преди всичко – в Тайланд, Филипините, Индонезия и Малайзия. Плодовете му са с диаметър 6 – 9 см и с тегло от 80 до 200 грама. Формата му е кръгла и е покрит с твърда, тъмно-лилава на цвят кора. Кората е плътна и твърда и заема до 2/3 от целия плод (не пробвайте да я пробивате със зъби!). Под нея се намира разделена на 5 – 8 части бяла или кремава полу-прозрачна мека сърцевина, подобна на мандарина. Консистенцията е подобна на мандарина, но по-фина, не така сочна и по-мека. Вкусът е сладък и маслен, слабо наподобяващ бадем. Ароматът е приятен, сладко-кисел, подобен на праскова или мандарина. Белезникавите парчета плод съдържат дълги, плоски семена, които се ядат и му придават вкус на плодов сладкиш. Узрелият мангостан е с пурпурна и все още еластична кора. Ако е твърд като камък, значи е презрял и обикновено не е вкусен. Жълтеникавите петна по плодовото месо не означават, че плодът е развален, а му придават особено деликатен вкус. В редки случаи плодовете на мангостана стават тъмно-кремави, почти жълти и неприятни на вкус и аромат. Това се дължи на заболяване, чийто произход е неизвестен. Ако ви попадне такъв плод, не го консумирайте. За да се консумира плодът трябва да бъде добре измит, разполовен с помощта на остър нож, а сърцевината изгребана с лъжичка. Придава чудесен аромат на коктейли с шампанско. Много е богат на калций и е с високо съдържание на витамин С.


 

Коментари (0)
Коментирай
Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност
Напиши символите в полето:
code
 
Региони в България