RegionBG

bg iconНачало » Виена: Райската градина на 30 минути от центъра
Виена: Райската градина на 30 минути от центъра
28 Ное 2017 14:27:20    |    82    |    Коментари: 0
pic

В 22-и район на Виена, само на 30-тина минути от центъра на града, отвъд Дунав и на границата на Национален парк Донау-Ауен, се намира т.н. Градина на многообразието, която се ръководи от Института “Bio Forschung Austria”в рамките на проекта „Градинарство във Виена” (Gartlen in Wien). На площ от 1 хектар ученици от виенските училища и граждани имат възможност да се запознаят с над 200 вида растения и да се доближат до природата. Там се провеждат и научни експерименти. В близост до това поле се намират и множество по-малки парцели собственост на Община Виена от 40-80 кв. метра, които се предоставят за ползване на граждани, имащи желание да отглеждат сами земеделска продукция. Това е част от проекта за развитие на градското градинарство в австрийската столица.

В парника, който също се стопанисва от Института, се натъкваме на таралеж, очевидно решил да презимува там. Нашият домакин Катарина Рот, ръководител на проекта „Градинарство във Виена”, научен сътрудник към Института “Bio Forschung Austria”, отбеляза, че често имат такива гости. Неканени „посетители” има и на откритите площи – глигани, които живеят в националния парк и са привлечени от свежата храна в градините. Зеленчуците се харесват очевидно и на гаргите, но за това е намерено решение - специален звуков сигнал, който се задейства автоматично през определен период от време. „Тъй като те са много умни птици, сигналите са различни, за да не свикват с тях”, подчерта Катарина Рот.

И така, започваме разговора с Катарина Рот какво представлява градското земеделие във Виена.

За първи път идеята за градско градинарство възниква през Втората световна война, когато е имало продоволствена криза и глад. Например, в пространството пред двореца Хофбург, където днес е градината с розите, са се отглеждали картофи. Когато кризата е преодоляна, градското градинарство вече не е централна тема, но през 1979 г. се се появяват т.нар. колективни градини в града. Характерно за Виена е, че паралелно съществуват различни форми за градско градинарство. Една от тях е предоставянето на парцели, където гражданите сами отглеждат земеделски продукти, подпомагани от професионално подготвени земеделци. Съществува и колективно градинарство. Тези занимания са свързани с установяването на контакти и социално общуване, отколкото с икономически ефект.

Граждани - градинари

Голям парцел земя, общински или частен, се разделя на множество по-малки, така че всеки гражданин да наеме около 40-80 кв. метра земя. Такъв парцел може да бъде ползван за едно лято – от май до октомври. В края на сезона земеделският стопанин, чийто е парцелът, има грижата да премахне останалите зелени маси и да подготви почвата за следващата година. Точно такава форма на градско градинарство развива Община Виена в 22-ви район, където сме на посещение. За парцела отговаря Отдел 49 на общината - за земеделие и винарство. Други такива парцели се предлагат от частни био земеделски стопани. За тях отдаването на парцели за ползване е добра възможност, защото им носи допълнителна доходност. Гражданите също печелят, защото спестяват пари от покупката на зеленчуци в магазините или на пазара.

Приблизително за използването на един такъв парцел от 40-80 кв. метра се плаща около 100-200 евро за един сезон. Гражданинът получава реколтата. В рамките на тази площ могат да бъдат отгледани около 420 килограма земеделска продукция – обикновено 15-20 различни култури. Катарина Рот обяснява, че направила сравнение на цените с верига за хранителни стоки, която предлага онлайн услуга за доставка на зеленчуци до дома. Цената за един сезон е около 890 евро, а това очевидно е доста над таксата за парцела. Освен това чрез градското градинарство се получава и разнообразие от продукти, при това био, докато в търговската мрежа основната част от зеленчуците не са такива. Например, има пъпеши и дини, които няма как да бъдат намерени като био продукти в магазините. През последната година в опитната градина към Института са отгледани пет сорта дини и пъпеши. Най-голямото предимство на тези малки парцели е, че зеленчуците се берат, когато са напълно узрели – още една разлика с търговската мрежа. Освен това зеленчуците собствено производство са с по-хубав вкус и имат по-добро въздействие върху здравето.

Катарина Рот и колегите й помагат на непрофесионалните земеделци как и какви препарати да използват, как чрез сеитбообращение се постига естествена защита или как вредители могат взаимно да се унищожат – като в една градина се засадят например едни до други лук и моркови.

Колективно градинарство

Друга форма, която съществува във Виена, е колективното земеделие, известно с американския термин Community made Agriculture. Група от хора се обединяват и взимат под аренда парцел от по-голям земеделски собственик. Този колектив се опитва да живее само от собственото производство и да не пазарува земеделски продукти. Договорът за аренда е за няколко години. Община Виена притежава 1000 хектара селскостопанските площи, от които от които много парцели са отдадени под аренда.

WWOOF

Друга форма, която помага на хората да се научат на земеделска работа, е инициативата WWOOF – форма, при която непрофесионалисти помагат в био ферми срещу храна и настаняване. Една от нашите сътруднички отиде по този начин в Нова Зеландия, споделя Катарина Рот.

Колективни градини

В колективните градини работят заедно хора, които живеят в съседство. В тях се отглеждат плодове и зеленчуци, а и хората се учат да си помагат. Там се срещат хора на различна възраст, с различен произход и освен радостта от отгледаната продукция, градините допринасят за създаването на нови контакти. В някои от колективните градини основният акцент е интеркултурното градинарство например, а в други проекти участват училища и детски градини. За успеха на колективните градини много допринася намирането на външно финансиране. Друг важен момент е, че тези колективи се състоят от много различни хора и е добре за успешната работа да има отговорник, например от Общината. От 15 години във Виена съществува сдружение Gartenpolylog, което предлага точно такава услуга – назначаването на отговорници. Заедно с това сдружение в Института се провеждат семинари, които учат хората как да основават колективи и как да ги организират. Най-голямото предизвикателство пред колективното градинарство е, когато хората в групата не се познават, а понякога дори не знаят езика, или имат затруднения да общуват в голяма група. Именно затова са семинарите, реализирани в рамките на проекта. 

Има различни методики.

Една група не бива да бъде по-голяма от 30 души. Всеки сезон членовете на групата следва да се представят, тъй като съставът на групата се сменя всяка година. Друга възможност е всеки участник да представи себе си писмено – какво може, какво знае за градинарството. Разработена е методика и за постигането на съгласие какви зеленчуци да се засадят на предоставения парцел. На един голям лист всеки записва своите предложения за културите. Следва гласуване. Точките обаче не са за одобрение, а за съпротива, т.е. против какво са. Ако член на групата даде 10 точки за дадена култура, това означава, че той отказва да работи в градината, ако бъде засадена. Когато има нула точки на съпротивление, очевидно растението е добре дошло. Все пак ако една култура има 10 точки, се дава възможност на гласувалия по този начин да се обоснове защо е против него и се проучва дали все пак то не може да бъде засадено в някой ъгъл от парцела. Понякога причината за съпротива може да е свързана с алергии или други проблеми със здравето.

Чрез колективните градини се възпитава съзнание, че не всеки може да има собствена леха. 60% от площта в такава градина принадлежи на всички. Общите части са между лехите, където  може да има пътечки, да се сложат пейки или компост. Но за тези пътеки  също е необходима грижа и тогава някой от членовете на групата поема косенето между лехите. В групата може да има и такива, които не са особени любители на градинарство, но да умеят да правят сладкиши, мебели или да организират празници – това също е плюс за групата.

Малки оазиси в сърцето на Виена

В рамките на концепцията за градско градинарство има около 70 групи от колективни градини – по инициатива на Община Виена и частни инициативи.

Екипът ни се натъкна на малка градина с различни растения и подправки в сандъчета, при това в самия център на града, в близост то Техническия университет. Катарина Рот обясни, че тя се стопанисва от агроинженер, специалист по озеленяване, който предлага и курсове по земеделие.

Към някои общински жилищни сгради също има градини. В обработването им могат да участват само обитателите на тези жилища. Друга форма е към тях да се присъединят хора от социални заведения наблизо - старчески домове, детски градини или просто съседни кооперации. При втората форма е важно за останалите живущи в района да се изчислят разходите за водата.

На тези обединения помагат представители на сдружение „Партньори по живеене - Виена”. То не е към Община Виена, но работи тясно с нея. В някои райони колективните градини се обгрижват от ръководителите на на градините и се подпомагат финансово от районната администрация, често пъти като част от проекти.

Преди да се вземе решение за създаването на такава колективна градина, трябва да се проучи кой преди това е използвал тази площ. Ако това е било място за срещи на младежи, е много възможно да има прояви на вандализъм. Но ако те бъдат включени в групата, това ще бъде избегнато. Опитът досега показва, че включването им е успешно. Катарина Рот илюстрира с пример от Малмьо, където веднъж угасва тока и се развилнява вандализъм. Единствени непокътнати остават колективните градини, където участват всички.

Градинки на ъгъла

Ако граждани проявят желание да дадат своя принос за разкрасяването на града, но не искат да влизат във взаимоотношения със съседите, за тях също има форма. Това са т.нар. „Градинки на ъгъла”, най-често около дървета. За тях обаче се изисква разрешение – дали там има много трафик, дали е безопасно. Прави се запитване в Община Виена. Не се плаща нищо. След като получат разрешение, могат да се откажат по всяко време, само трябва да уведомят за това Общината. На тези места се отглеждат цветя. Такива градинки понякога могат да бъдат оформени до 50 кв. метра около едно дърво. Те се стопанисват от Община Виена, ако не се обработват от частни лица. Дейностите обаче не трябва да застрашават дървото. В момента 645 души се грижат за „градинки на ъгъла”.

Друга форма е озеленяването на покриви, където дори може да се гледат пчели. В градината на разнообразието на Института са преброени 72 вида диви пчели по време на Виенския ден на разнообразието на видовете.  Над 90 различни вида бяха засечени тук в рамките на една магистърска работа, които са изследвани по няколко пъти в годината в продължение на две години.Лехите с подправки бяха винаги едно от любимите места на дивите пчели.

Бъдещите проекти

Създаването на още колективни градини, в комбинация с жилищното строителство, е сред бъдещите проекти на Института. Озеленяването на покриви също. Проучва се и къде още във Виена има площи, подходящи за градско земеделие. Важна подробност е, че Общината финансира еднократно една градина с 3000 евро, които основно отиват за почва, разсад, сандъци, градински инвентар, препарати.

Когато се ползва обществено пространство за такива градини, има предписания, че през определено време ползвателите трябва да се сменят, за да се избегне чувството за собственост. В договорите за аренда, например, е посочено, че в определени дни в градините трябва да има достъп и на външни хора. Обикновено това става, когато се организират празници. Изобщо, при колективните градини социалният момент е изключително съществен.

Бюджетът

20% от бюджета на Института “Bio Forschung Austria” се осигурява от Общината. Сградата, автомобилът и парцела, които ползват са общински. Заплатите на двамата ръководители също се поемат от Общината. Останалото финансиране и заплащането на другите служители се получава чрез европейски проекти. Такива са осъществени с  Чехия, Словакия и Унгария. Инициативата „Градинарство във Виена” („Gartelen in Wien”) е 100% общинска. Трима души са ангажирани, Катарина Рот е ръководител на проекта. Работят на половин работно време по този проект и всяка година проектът се представя отново пред общината.

Любопитно

Любопитна подробност, за която Катарина Рот ни разказа, е че има разработено мобилно приложение, чрез което виенчани могат да се информират къде в града има овощни дръвчета, от които да си наберат плодове. Повече от 4000 дръвчета са регистрирани на тази платформа.

Отделно всяка година през октомври Общинската фирма за земеделие и лесничейство се организира инициативата „Гора на младите виенчани” – избира се ивица, която се залесява. На 21 октомври миналата година в 22-и район, където се намира Института “Bio Forschung Austria”, са били засадени 6000 дръвчета, предоставени от Общината, и е имало 2500 посетители.

Снимка Катарина Рот: Bio Forschung Austria

 

Коментари (0)
Коментирай
Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност
Напиши символите в полето:
code
 
Региони в България