RegionBG

bg iconНачало » Туризъм » Маршрути » Туризъм - кой открадна розата?
Туризъм - кой открадна розата?
02 Юли 2012 13:00:00    |    1347    |    Коментари: 0
pic

Ива Стойкова
Нации с кулинарни традиции харесват най-много българската кухня от целия си престой у нас, каза Ивелина Кючукова, съдружник в туристическа агенция БалкаНова ООД.

Г-жо Кючукова, кои, според Вас, са основните пречки пред българския туризъм и в каква посока трябва да се работи?

Ивелина Кючукова: Най-големият проблем е рекламата. България никога не успя да се представи пред света по адекватен начин. Вече имаме своето място в каталозите на големите западни туроператори. Но още липсва разпознаване на страната ни. Това няма да стане с банални клипове и скучни брошури. Бих препоръчала да се фокусираме върху пет неща, например, които по рекламната логика да се повтарят, за да се наложат. Това могат да бъдат: тракийска култура, българската роза и розово масло, писмеността ни, киселото мляко. Възможностите са много, но е нужно да бъдат избрани характерни за страната ни символи. Ще дам един пример - французите не свързват България с розите. Наша практика е на всеки турист да подаряваме мускалче с розова есенция. В замяна получаваме въпрос: защо роза, нали тя е символ на Персия, Мароко... За изработването на качествени рекламни материали обаче трябва да се потърси мнението на различни експерти, включително археолози и етнолози, а не да се създават по рекламодателски почин, използващ клишета. Важно е и рекламните послания да бъдат профилирани за съответната публика - френска, руска и т.н. Важна е обратната връзка.
Друго, което могат да направят българските власти, е организирането на повече инфотурове. Зам.-министър Иво Маринов покани шефовете на големи френски туроператори и това е една добра стъпка, макар че това събитие остана в мъгла за нас от бранша. По същия начин трябва да бъдат канени и чуждестранни журналисти. Защото една добра статия за България може да направи чудеса. Тук ще издам, че такава в момента се пише за най-четеното индийско списание за туризъм и пътешествия - резултат от гостуването на представители на туристическия бранш от Индия у нас. Както се шегувахме, статията ще бъде прочетена от една „малка” аудитория от 20-30 милиона. Всичко е въпрос и на мода.
Има какво още да се желае и по отношение на инфраструктурата, като тук искам да подчертая, че не е достатъчно само да се изгради път, но трябват и табели, карти и др. Имам случай с огромна група, която трябваше да посети Ивановския манастир. Там указателната табела насочва в обратна на манастира посока. Тогава ме спаси факта, че реших предварително да отида с кола, за да се запозная с условията. Иначе хотелската ни база е много добра.

Как премина компанията Ви през кризата?

И.К.: 2006-2008 г. бяха прекрасни. В този период България влезе в ЕС и беше на мода. Най -лошата ни година беше 2009 г. Тази година е много по-добра от предишните три. Едно от обясненията за мен лично е, че хората свикнаха с кризата и просто продължиха да живеят. Другата причина обаче е отливът от основни за западния пазар дестинации- Сирия, Египет, Мароко, Тунис и Гърция. Нашият шанс е да се възползваме от това отдръпване, да вземем тази ниша. Имаме условия за това. Нужна е просто добра държавна стратегия, а не просто говорене поотделно в бранша.

Балкански туристически пакет може ли да привлече претенциозните западноевропейци?

И.К.: Ние вече имаме такова сътрудничество с Румъния. Обикновено френските туристи са по една седмица у нас и една в северната ни съседка. С румънските колеги се координираме за транспорта - откъде да бъде изпратен автобуса, който ще ги превози от едната в другата държава. Това е добър вариант, защото западноевропейският турист получава възможност на близко разстояние да се запознае с две различни култури. Трябва да подчертая, че французите, с които работя предимно, не ни познават. Когато ги попитам защо са дошли в страната ни, те отговарят: „защото нищо не знаем за вас”. Т.е. идват, водени от любопитството и авантюризма си, но не и за нещо конкретно. Радостното е, че веднъж посетили България, те са готови да се върнат. Бих казала, че 99% остават учудени и приятно изненадани, защото не са очаквали толкова приятно изживяване.

Правите анкети с туристите, преминали през Вашата агенция, какво показват те?

И.К.:Най-много се харесва българската кухня. И това е голямата изненада. Тези хора, които имат силни кулинарни традиции (французите- бел.р.), са изключително очаровани от нашата кухня. Макар че е по-еднотипна, ние се опитваме да осигурим на нашите гости разнообразна и автентична храна. В този смисъл, излъчването на специфична кухня за всеки български регион ще им даде характерен, уникален образ. След това на местно ниво може да се доразвиват определени продукти. В България няма брандиране, страната ни няма лице.
Има проблем и с туристическите услуги, по-конкретно хората, които работят в хотелите, ресторантите и за самите културни паметници. Туристите преценяват като средно нивото на обслужващия персонал.

Какъв е интересът към културно-историческото ни наследство?

И.К.:За западноевропейските туристи то е напълно неизвестно. Няколкото изложби напоследък в Париж на тракийско изкуство допринасят за нашия имидж, те са добра визитна картичка. Важно е да се знае, че тези изложби са посещавани от една по-отбрана публика. Французите са №1 в културния туризъм, имат пътешественически традиции и България би била интересна за тях. Трябва да положим повече усилия в тази посока, а не да привличаме най-бедните туристи.

 

Коментари (0)
Коментирай
Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност
Напиши символите в полето:
code
 
Региони в България