bg iconНачало » Новини » Тема Region.bg » Лобистки игри с дървесина
Лобистки игри с дървесина
05 Март 2012 14:00:00    |    526    |    Коментари: 0
pic

Данаил Алеков
Истинска буря се вихри сред преработватели и търговци на дървесина у нас. Това започна преди и продължи след 17 февруари, когато беше проведена първата сесия на Софийската стокова борса за продажба на дървесина. 28 фирми купиха общо 161 хил. куб. м дървесина за 10.665 млн. лв. при средна цена от 62 лв. за кубик.  Запасите от дървесина в България се изчисляват на около 590 млн. куб. метра. Почти целият горски фонд - около 90% се стопанисва от 6 държавни предприятия, а 58 млн. куб. м (10%) са в ръцете на частни физически или юридически лица.
Според предвидените поправки в Закона за горите специализираните фирми в дървообработването и производството на мебели ще имат само 2 възможности да се сдобиват с дървен материал: половината дървесина ще се продава на търгове, а другата половина – на стоковата борса в София, Русе и Пловдив, като разпределението е съответно 84% на Софийска стокова борса и по 8% на ПСБ и РСБ.
Дървесината от тези райони вече се предлага на трите стокови пазара чрез борсови посредници, избрани от МЗХ по лична препоръка на Васил Симов: „Ого” ЕООД, „Симеф” ООД, „Феникс ЛВ” ЕООД, „Меркант” ЕООД, „Аякс София” ЕООД и „Ромашка” ЕООД.
Според Васил Симов така ще се намали значително дела на сивия сектор и търговията ще излезе „на светло”. От Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост заявиха, че този ход ще изтласка от бизнеса малките и средни фирми в дървообработването и мебелния бранш. Те изтъкнаха, че се създава предпоставка фирми, приближени до управляващите, да изкупуват евтино дървесината. Впоследствие, спечелилите участници в борсовата търговия, препродават изкупения дървен материал с тройна надценка. Такива случаи вече са регистрирани, а още след първата тръжна сесия на ССБ, недопуснатите до участие фирми съобщиха, че ще сезират прокуратурата.
Дали поправките в Закона за горите наистина целят да се сложи край на кражбата на дървесина, или това е премислен ход за изтласкване на малките фирми в бранша? Отговорът е възможен, след като се проследи поведението на пазара през следващите месеци? Ето разположението на силите в момента в сектор „Дърводобив, дървопреработка и производство на мебели”.

                  Производствена верига на сектор „Дърводобив, дървопреработване и мебели”

Дърводобив: От 5 камиона - 3 плащаме, 2 крадем
Първият сегмент – дърводобива, осигурява работа на 15 468 души в бранша. По официални данни, дърводобивът е разпространен в 77% от територията на България. Според Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), в страната има регистрирани 1608 фирми за дърводобив, разпределени в 203 общини (от общо 263).
Почти целият горски фонд в България се стопанисва от 6 държавни предприятия, с центрове във Враца (Северозападен район), Габрово (Северен централен район), Шумен (Североизточен район), Благоевград (Югозападен район), Смолян (Южен централен район) и Сливен (Югоизточен район). Всеки район е разделен на държавни горски стопанства (ДГС), които организират, възлагат и контролират дърводобива. Съответното ДГС предоставя възможност на частни фирми за добив на дървесина от горския фонд (Закон за горите, чл. 53), чрез публичен търг за предоставяне на сечища, концесия, такса „на корен” и възлагане на добив „от склад”. Работниците от горското стопанство също може да добиват дървесина, но в момента техният дял е около 3%, а предложението на министър Найденов е този дял да нарасне до 30%. Делът на сивия сектор е огромен - около 40%* и затова е трудно да се изнесат достоверни данни за фирмите-лидери в дърводобива. Като водещи компании в бранша се открояват: «Фабрика Медикет» АД, «Алдекс» ООД, «Престиж Комерс» АД, «Жеравица» ООД, «Лудогориелес» ЕАД, «Шипкалес» ЕАД, «Дъбрава» ЕАД и «Семково 99» АД. Безспорен лидер сред тях е «Фабрика Медикет», която развива всички направления в сектора (дърводобив, дървопреработване и производство на мебели) и в същото време е подсигурена от към горски фонд за години напред. «Фабрика Медикет» е и лидер в горските заменки, като част от тях включват концесията за ловния участък в Етрополе (със срок 15 г.), заменката на 917.622 дка гора в Етрополе срещу 0.68 лв./кв.м., заменка на 91 дка гора в Етрополе срещу 53 дка и др. Годишно, в България се добиват 4.5 млн. куб. метра дървесина, която дървопреработващите фирми изкупуват за различни цели.

Дървообработване – заводи и брокери
Дървообработващата промишленост са заети 13013 души. Териториалният обхват на преработката на дървен материал е 72% от страната. Според ИАГ, в страната има 1237 дървопреработващи фирми, разпределени в 188 общини. Обработката на дървен материал заема 2.1% от преработващата промишленост в България.
От тук започва голямото разделение на производствената верига, предвид многобройните продукти от дървен материал, които пазара търси. Голяма част от тях се изнасят в чужбина: дърва за горене; дървен материал – необработен; дървен материал – нарязан; дървен материал – профилиран; плочи от дървесни частици; плочи от дървесни влакна; шперплат, фурнировани плоскости**.
Основните пазари са Гърция, Македония, Турция и Италия.
Най-големият дървопреработвателен завод се намира в Разлог („Техноууд” ЕАД), а водещи фирми в бранша са: „Лесопласт” АД, „Фазерлес” АД, „Доспатлес” ЕАД, „Родопи” АД, „Кроношпан БГ” ЕООД, „Дървообработване ВТ” АД, „Техноууд” ЕАД, „Габровница” АД, „Алфа Ууд България” АД, Кооперация „Обнова” и др.
Голяма част от тях ще понесат негативите от промените в Закона за горите. За да се сдобият с дървесина от стоковата борса, фирмите ще плащат 0.2% комисионна на някоя от фирмите-брокери. Според протестиращите, до момента този процент е бил едва 0.009%, а в следващите 3 години около 1.8 млн. лв. ще отидат за комисионни. Според Евтим Мутафов, управител на „Доспатлес”, 95% от дървопреработващите фирми работят на минимума на мощностите си. Освен с новия закон, малките и средни предприятия в бранша още се борят с последиците от тежката зима, която практически блокира добива на дървесина. Дървопреработвателната промишленост, заедно с дърводобива, определя 1.5% от добавената стойност в икономиката, или 334 млн. лв.

Мебели – 440 млн.лв. добавена стойност
В мебелната промишленост са заети 21254 души. По официални данни, производството на мебели се разпростира в 60% от територията на България. Според ИАГ, фирмите в бранша са 1600, разпределени в 157 общини. Производството на мебели заема 2.6% от преработващата промишленост в България. Фирмите „Ирели” ООД, "Средна гора" АД, "Лудогорие-91" АД, "Мебел Троян" ООД, "Дървообработване-ВТ" АД, "Никром - Тръбна мебел" АД, "БКК - 95" ООД, ”Технокороза" АД, "Бонана" ООД, "Доминекс Груп" ООД и "Калинел" ЕООД, произвеждат мебели за шведската търговска верига ИКЕА („Хаус Маркет България” АД). Към фирмите със сериозно присъствие в производството на мебели са още: „Пиринска мура” АД, „Лудогорие 91” АД, „Голд Аполо” ООД и „Стефани Стайл” ЕООД. Освен ИКЕА***, в продажбите на мебели, висок дял имат и търговските вериги на „Явор” ООД, „Еником-М” ЕООД, „Арон Груп” ООД, „Аико Мулти Консепт” ЕООД, „Мебели Лудвиг България” ЕООД (КОМО) и „Нова Деница” АД. Мебелната промишленост определя 2% от добавената стойност в икономиката, или 440 млн. лв. годишно.

Според секторен анализ на МИЕТ в дърводобив, дървопреработка и мебелната промишленост у нас са заети около 50 хил. души, които работят в 4445 фирми. Общо за страната, сектора определя 3.5% от добавената стойност в икономиката (785 млн. лв.). Дейността им е разпределена в цяла България, но най-вече в Югозападния и Южния централен район (с центрове Благоевград и Смолян). С по-голяма заетост се отличават мебелните и дървопреработващите фирми, за сметка на дърводобивните предприятия. Отрасълът е от голямо значение за икономиката, тъй като осигурява работни места в райони с висока безработица, където това е единственият поминък. Новият закон ще се опита да намали правомощията на частния сектор в държавния горски фонд.
Дали търговията на стоковата борса е стъпка напред в борбата срещу нелегалния дърводобив или цели облаги за определен обръч от фирми, е въпрос на тълкувание.
Бюрократичните пречки и комисионните за търговия с дървесина на борсите може да имат обратен ефект за малките фирми в отдалечените места, а първите сигнали за отказ на информация от брокери на някои районни стопанства, будят притеснение относно прозрачността на търговете. Доколко промените ще изкоренят порочните практики, е рано да се прогнозира, но е факт, че този сектор винаги е бил сред водещите за „сивата” икономика.


*40% според Мирослав Найденов (”От 5 камиона, 3 плащат и 2 - крадат”)
**По данни на Експортния анализ на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, 2011г.
***Пазарният дял, заложен за първата година, е 10% и до момента се изпълнява по план

 

Коментари (0)
Коментирай
Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност
Напиши символите в полето:
code
 
Региони в България